За период от две години между 1881-ва и 1883-та година на територията на село Комощица се осъществява пълният строеж на православния храм с името Света Параскева. Съседните села и най-вече местните жители отделят от личните си средства за осъществяването на тази инициатива, а с помощ се отчита и село Расово. На 24-ти юни 1881-ва година по стар стил лично митрополитът на Видин Антим 1-ви полага основите на храма, а по-късно видинската математическа гимназия носи неговото име. Христо и Мино са братя от Дебър, които с ръцете си построяват храма, но и с помощта на техния колега в работата Томо. Върбан Първанов Спасов пък е името на свещеника, благодарение на когото строежът на църквата се осъществява без спънки и пречки. Никола и Стефан Смилеви обаче в крайна сметка са майсторите, които правят довършителните работи по храма. На 13-ти юли 1884-та на църквата се прави официално осветяване, а то е извършено от митрополитът на София Партений.
През 1899-та се издига сградата на читалището в Комощица, което е кръстено Самосъзнание. Малко време след откриването на сградата читалищните настоятели веднага започват да работят в полза на културното обогатяване на населението и изнасят представления. Няколко от популярните за онова време театрални пиеси са поставени на сцена, между които Илю Войвода, Иванку, убиецът на Асеня и Многострадална Геновева. В училището с името Христо Ботев се изнасят въпросните представления, а за публиката е създадено допълнително удобство. Става дума за премахването на тухлената стена между две съседни класни стаи и поставянето на нейно място на стена от дъски. Винаги преди представления стената се маха, а после се поставя на място, така че учебният процес да продължи без проблеми. С избухването на Балканската война от 1912-та година дейността на читалището е временно прекратена и се възобновява отново през 1921-ва. Библиотека и читалня са придадени към читалището, а освен това през 1943-та година колекцията на литературата в библиотеката достига над 2 000 тома. През 1935-та се стига до започване на изграждане на читалище по начин, известен като стопански. През 1944-та е завършен вторият читалищен етап, а тогава е закупен и апарат за прожектиране.
92 учредители общо участват в създаването в Комощица на ТКЗС, като това се случва официално на 22-ри юли 1945-та година. На първо време те се включват с личен добитък и инвентар, а седем години по-късно в селото е извършена пълна масовизация. В стопанството двата водещи отрасъла са по традиция животновъдството и растениевъдството, като се открояват работилниците за консерви и техническата такава. Работилница за тухли и воденица функционират като част от стопанството и то придобива по-пълен облик. Уедряването на стопанствата не подминава и това и то се слива с ТКЗС-то на село Расово. Но в началото на януари 1959-та стопанството се отделя и отново започва да работи като самостоятелна единица. На 31-ви януари 1994-та се стига до пълната ликвидация на стопанството, като този процес е задействан от окръжния съд на Монтана. По-късно в регистъра си съдът отбелязва, че стопанството е ликвидирано. Преди това през 1989-та стопанството се отделя с растениевъдство като основен предмет на дейност.
